ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДОН КИХОТ

 

Конят изглежда ужасно. Шлемът е жива пародия
и сигурно бих се разсмял, ако сам се присъня на себе си.
Сега оздравявам сред близки. Свърши безцелното ходене.
Дулцинея разправя за мен и за мойта любов непотребна. 

Как уютно е тука, във къщи. Далече от вятърни мелници
разговарям полека със Санчо за днешни и минали работи
Понякога лекарят идва, присяда до мойта постеля,
аз го черпя със каничка вино, той пита небрежно за здравето.

Разправя, че нямало рицари и се радва на мойта нормалност,
а на мене ми иде да стана и със жест да му тръшна вратата,
но му казвам учтиво: "Довиждане!", после плача от яд и от жалост
като стар лунатик, на когото са отнели съня и луната.

Свършиха силите в мене. Росинант си почива в обора.
Не успях победител да стана и при бог ще отида потиснат.
Аз не вярвам във свойто завръщане. Вие също не вярвайте, хора!
Дон Мигел, на колене ви моля, хайде друг край за мен да измислите.

автор - Орлин Дянков

Не знам защо се сетих за Орлин Дянков тази сутрин. МОже да съм го сънувала, знам ли... Светило е, да му го признаем ! Мир на праха му.

Бъг в системата или?
Поздрави, Капи!:)

Привет!
Ами не знам, сигурно не им харесва Орлин Дянков ...
Не, това са глупаци, не бъгове :)
Бъговете слагат по 20-30 наведнъж , а това е откровенна неграмотност, не им забелязвай :)

Поздрави! Поезията му е безсмъртна - светла му Памет!

Блажени тези, които са го познавали. Казват, че е бил голям Човек.

Приказка за усмивката


Усмивката почука,
Но кой да и отвори?
Обади се капчука,
мърморейки-отгоре.
Разбуди светлината
протегнато лениво
във изгрева прозрачен.
И сенки срамежливо
се скриха във ъгал прашен.
А горе, в синевата,
от слънцето отвита
огледа се земята.
Настръхнала ,тревата,
във утрото измита,
погледна към небето:
"Ах, колко съм красива!
Росата ми отива."
Усмихна се - щастлива.
Засмя се и земята-
тъй горда от тревата,
откърмена от нея.
В небето се зарея
усмихнало се ехо.
И пръсна се далеко,
далеко над земята,
във песен неизпята.
Светът я чу-разбуден,
заслуша се-учуден
и каза на капчука:
"Усмивка ли почука?"
А той му се усмихна
и весело откликна:
"Усмивката донесе
и щастие, и песен,
и слънце във сърцето,
и обич във небето".
Светът се позамисли
и после каза вещо:
"Усмивка, хм...
ВЕЛИКО НЕЩО"!

поезията му е силна и истинска.

:))))
мерси, и на теб честит !!!

Блазе ти ...
Наистина, истинска, много истинска!

Аз не вярвам във свойто завръщане. Вие също не вярвайте, хора!

Благодаря!

Мерси , че намина, амрита!

къде могат да се прочетат други негови произведения ?

Благодаря за спомена , kapito !

например тук :
http://liternet.bg/publish3/odiankov/index.html

Надявам се да го прочетат и тези, които не са чували за него.

Благодаря за този стих!
Доплака ми се накрая...

Да бе, как ми дойде на ума точно днес. И аз не знам.

Тъжна е съдбата на донкихотовците...

Не може без донкихотовци в тоя живот. Трябва да живеят за да има кой да ни държи будно съзнанието...:)

Много харесвам това му произведение. Прави те някак си участник, толкова е образно!
Благодаря, че намина!

благодаря, че ме подсети :)

:)
Моля! :)