Цветна самота

Отхвърлена съм. Черна и сама.
Приседнала, стоя на кръстопът
и заедно със моята Луна 
аз чакам светлината на деня.

Разрошена съм. Сива и сама. 
Пречупена като стъбло на цвете,
отблъсната от всичко на света,
аз нямам вече за кого да светя.

Умислена съм. Жълта и сама.
Наоколо не чувам даже звуци.
Стоя изправена на моята скала
и чакам нещичко да ми се случи...

Несмела съм. Зелена и сама.
Запътвам се нанякъде... В съня
се втурвам бясно. След това
се удрям във преграда. От трева.

Неясна съм. Кафява и сама.
Ръждиви мислите се размотават
и запиляват се във вечността.
Несбъднати, мечтите подивяват.

Разплакана съм. Синя и сама.
Водата ме понася с пълна сила. 
Възсядам аз поредната вълна 
ръцете си в юмруци здрави свила.

Разбита съм. Червена и сама.
Кървя, кървя ... Като ранена птица.
Дали ще се изправя след това?
Надежда ли? Поне една искрица...?

Разстреляна съм. Бяла и сама
Изпуснала съм хиляди пътеки.
Звездата ми е скрита зад стена,
издигната от сълзи и куплети ...

Не знаех, че от цветовете на дъгата може да излезе такова хубаво стихотворение.
Поздрави!

Благодаря ти :)
То е старо, беше с по-малко цветове, но аз от време на време добавям по някой цвят ... :)

Виж аз ....какви съм ги вършила, като тебе....


Налага и се друга да е....Трябва!
Налага се сама да се отлага
от плановете предни на живота...
Защото друг ако го стори, е жестоко.
Налага и се тя да опознае
най-ниското, тревата и росата,
да се загуби в истинско познание
за мъдростта на тишината...
На двора вятъра бушува,
и кърши клони и криле на птици,
а тя е в ъгъла на тихото....кротува,
досущ самотна като жиците,
останали със спомена за
прелетност.

В тебе поне някакъв вятър бушува , ако и да кърши клони и криле на птици!
Харесах !

многоцветие :)
Поздрави
Валя

Успешен и приятен ден за теб!

Аз пък ти предлагам да се оцветиш ето така - без сиво и черно:

КАТО ДЪГА

Как всеки цвят прекрасно ти отива! -
Във розово си приказна зора,
а в бяло ми напомняш самодива –
ефирна, носталгична и добра...
Във синьо си свенлива теменуга,
разцъфнала под ведри небеса.
В зелено пък си малко земно чудо –
приличаш ми на бухнала лоза!
В кафявото си чучулига тъжна,
потънала във есенна нега,
а в резеда напомняш млада ръж
и росна капка в девствена трева.
И жълтото безкрайно ти отива –
наподобяваш слънчева искра.
В лилаво ми изглеждаш по-ревнива,
в оранжево си залезна заря.
В червеното си лумнал буен огън,
във който искам вечно да горя,
а после, премалял до изнемога,
във тленен въглен да се преродя!

Как всеки цвят безкрайно ти отива –
като на блеснала след дъжд дъга –
и прави те все пО и по-красива,
а мене – по-богат със красота!

Усмивка:))))))))

А стихотворението ти е прекрасно!!!

Очите ми напълнихте със сълзи !
Разтупяхте сърцето ми !
Емоция, като дъга ................ и може би надежда ,за всички ни !!!!!!!!!

Прекрасни са! И двете творби са невероятни. Много ме развълнуваха. поздравявам авторите!

О, как ми стана красиво едно такова :))))))))
И от мен усмивки :)

Благодаря много! (от мое име и от името на Катето) :))))))

От къде го преработи?
Ще мина да проверя, лично!
Тогава, след щателна проверка,
ша та блоготворя!
Не че се съмнявам , де!

За което благодаря!

Разкошна си.Сияйно не -сама,
защото сме край теб с възторг обляни
след твоя стих ,разпръснал и тъма
и носталгичен плач,есенно-странен.

Благодаря ти!

Не, аз ти благодаря! :)

При толкова много цветни усещания, в теб не може да вмъкне самотата.
Защото най-голямата сила на красотата е да привлича...
Поздравления! :)

Благодаря ти, Ели ! :)