посветено на Елеонора Княжева
(дано не ми се ядоса много!)

Една жена - търкулната сълза.
Любов в картина на голям художник.
Единствено възможна белота.
Очакване на вик от някой странник.
Накацала по жицата наесен,
Отново бяла - разпилян воал.
Разбива всяка теза безпогрешно.
Анатемосва всякаква печал.

Когато тук разцъфнат теменугите,
Надигнали протест (почти лилав),
Ядосвай се на себе си и другите -
Животът ще е все така корав !
Е, виждаш ли ме как те изтипосах
В едни (бездарни малко) стихове :)
Ама на мен недей да се ядосваш!
     (със тебе сме еднакви видове)



Прегръщам и целувам ! :)

направо ме разби, да не кажа разфасова.;))))
Прегръдка от мен.)))
П.С. Как да се ядосам, като ми е гъдел от перцето ти.;)))
П.С.2 Слагам го в блогрола си.:))

охоооооооооо :)
Тъкмо си мислех - ей сега ще го прочете.... и бях затихнала в очакване на коментара :)
Пфф, олекна ми :)

Ели определено заслужава това "изтипосване" в стихове,които са си достатъчно талантливи и обичливи!
С поздрав!

Ама наистина се зарадвах, когато го хареса. А аз .... Княгинята ми първата любимка тук :)