Забих се днес в една нервоза-
едва (но все още)  издържам...
Боля ме сутринта ухото -
ма много силно. Шал си вързах.
После спешно, по инерция
се скарах яко със сестра ми
за някаква неясна версия
на сватбения ни подарък.
Аааама така се разлютих -
напундила се на дивана -
добре че в тоз съдбовен миг
реши да звънне телефона -
шивачката ми ( милата ),
объркала не знам какво си,
не стигал й плата за ролкята,
още съм трябвало да нося.
Абе какво им стана днеска -
като във стройна филхармония
(напълно и изцяло женска)
ми свирят "Нервната симфония".
Бе няма да им се набирам! -
решавам в миг на просветление.
В мазето нещо си намирам
да чачкам за успокоение.
И ... си поправям един стол...
Като си праснах пръста с чука...
Какво да ви разправям - мор -
звезди , планети, черна дупка...
Главата ми се завъртяяяя
от болка. Бягам бързо
да търся лед . Едва търпя
ма слагам си леда чевръсто.
О, боже! Колко е студено!
И още повече болиииии !!!!
...
Полеееекичка се посъвземам -
поглеждам - почва да вали.
Ооооооооо, абе колко е часа?
И няма ли да свършва вече
тоз ден. Надявам се нощта
да бъде малко по-човечна.
...
Мисля си  - днес дали съм яла...
Сякаш не съм. Не знам, не помня.
Ами кафе дали съм пила ?
Бе що не ида аз до банята
и да си перна един душ -
студеничък така... да охлади.
Две-три цигарки да изпушкам,
душата ми да се роди !
Дано не звънне телефона,
че хич не ми се разсъждава
на някой навлек за проблемите,
и как направо се отчаял....
Отивам ! Да се съблека...
Не бягайте, постойте тук,
почакайте така за малко -
след банята ще пиша пак !
:P

;)))

абе беше някакъв ужас :)
добре е, че не се е повторил още :)

суперско!

Благодаря ! :)