Днес е св.Успение Богородично. Празникът на Мама. Моята майка. Беше й празник два пъти. Първо, защото беше МАЙКА, безкрайно всеотдайна и в същото време забележително взискателна. Възпита ме по най-добрия възможен начин - да ценя всичко стойностно, да съм самостоятелна и справедлива до лудост, учтива и добронамерена винаги... Изобщо научи ме на куп неща, за които после съм й била толкова благодарна. И второ, казваше се Мария. Също като Божата майка беше смирена, тактична и внимателна към всички. За съжаление БЕШЕ. Отиде си така, както бе живяла - без да притеснява никого, без дори да разберем как точно се беше случило, набързо ... и някакси тихо, тихо ... Точно 6 месеца след смъртта на баща ми. Не успя, соред мен, да я преживее ... Сякаш ни казваше - Не съм нужна на никого вече . Ето ти, дъще, вече имаш своите деца, вече ти си майката. А ти, сине, вече си голям достатъчно, за да помислиш за майка за децата си. Денят на смъртта й беше толкова слънчев и топъл - като самата нея ... Насълзяват ми се очите и сега ... Останаха ми толкова неща от майка ми - любовта към градината, към готвенето, способността да помагам на когото и да е , да съм една добра майка и аз за децата ми. Помня, когато ми казваше - Ела ти да посадиш това клонче, от теб ще се хване, имаш вълшебни ръце ... И наистина се хващаше. Защото го вярвахме и двете. Безрезервно вярваше в мен мама, на себе си не вярваше така. Вече я няма. Когато почина от мен се отдели една част, раздра се направо. Болеше. Много. Първо стоях впеценена, после плаках ... дълго. После я гледах - беше хубава, с две бръчки само (едната, по-голямата, - от мен, а другата - от брат ми). После избягах и се скрих на тавана, както правех като малка. После слязох да я изпратя до последния й дом.

Честит празник, мамо !

Бог да изпълни с мир сърцето ти, и да Ви Благослови, теб и домът ти!

Благодаря ти ...
Нямам никого тук, който да я познава, за да му "подам" нещичко ...
Единственото, което можах да направя , беше да напиша за НЕЯ - Майката, Сестрата, Бабата , Съпругата и всичките, с главни букви !

Много трогателен постиг, kapito! Просълзи ме!
Мир на праха на твоята майчица!

и аз плаках ...
Да, покой на душата й!

на майка ти, Кapito...

Мама неведнъж ми е казвала: "Гледай ме сега, докато съм жива, че като умра, и магистрала да направиш до гроба ми, напусто ще е..."

права е майка ти.
Аз и затова просто написах нещо в нейна чест, няма да я върна, знам, но надявам се отнякъде да ми види честитката .... знам ли

още жива. Но татко го няма. Отдавна, от 20 години. И това е дупка, която нищо не може да запълни....

Гледам, надничаш при мен, та и аз да рекна...
Светла и памет!

дупка е, вярно е. :(

видях ти веселия коментар при христам, викам си, сигурно е весело в твоя блог, че така надникнах.
дано не съм те обидила
исках малко да сборя тъгата

Светлина, Мир и Любов за твоята майка - там, където е сега...
Прегръщам те и надничам в очите ти, за да попия малко от сълзите. Знам какво е...

Благодаря ... от нейно име и от мое. Тежко е доста.

съжалявам. Ти си куражлия жена, усеща се. Майка ти те вижда и те чува, иска ми се да вярвам, в противен случай Ванга ще е обикновена селска шарлатанка. А не е.
Мир на праха на майка ти. Не знам какво можеш да направиш, ако не можеш да подадеш, наречи нещо на нея и го хапни ти. Бъди здрава и се пази. Майка ти би се гордяла с теб и сега.
:)

Така и направих, Ели
Запретнах ръкави и направих една баница, с която мама ме посрещаше винаги, когато си идвах. Хапнахме всички у дома.Така, за мама. Нищо, че никой не я е познавал ...
Да почива в мир. Толкова я обичах ...

Може би сега душата на твоята майка е там, до Божията майка, и те закриля...
Поклон!

Аз съм повече от сигурна в това !
Благодаря , мамас!

Обаче съм сигурна, че тази нощ ще я сънувам. Винаги я сънувам на нейните празници.Винаги!

I az ne znaex,4e dnes e tozi praznik...posle pro4etox v bloga...i pusnax posting|!!!
Sled edin 4as mi zvunqt ot Vidin...moita maika na skaipa...pri snaxa mi...Mnogo me zaradva!!
A tvoqta mai4iza e gore i ti se usmixva...

Да, мама се усмихваше винаги, дори и с тъжни очи !

поздрави, капи :)

мерси, че се отби
Благодаря!
:)

И моята майка си отиде тихо!
Бъди горда , че твоята майка е била необикновена жена!

Благодаря, че се отби, панацея!
Горда съм, и още как! Ако трябваше да си избирам майка, пак нея бих си избрала! И нямаше да я ядосвам толкова .... :(