Имало едно време ... (нали така започват приказките?) една девойка. Абе за мен става дума. Та ...
                    Беше по времето преди Интернет (преди се делеше на преди и след Христа, сега вече е преди и след Интернет). Та ...
                    Имаше само едни кутии за електронна поща (чак след това дойде fidonet и разни други, а после вече и интернет). Та ...
                   Седя си с няколко другари, все такива, с електронни кутии и те ми разказват, обясняват ми (понякога по наколко пъти) за какво става дума. После демонстрират. Уж не съм толкова тъпа , а доста сложно беше, това си спомням.
                   Отказах се. Викам си - не, не е за мен. Ама пусто като все с тези другари съм и те все за това си говорят... И щеш не щеш - научаваш се.
                   Дойде ИНТЕРНЕТ ! Събитие! Всички едни такива възбудени, обясняват си, говорят си, гледат си по Правец-ите... Еми... гледам и аз. И щеш не щеш - научаваш се.
                   Ами после, да ви разправям какво се случи, когато направиха IRC! Полудяха всички! Не ме оставяха на мира - Хайде де, измисли си един прякор и влизай, как без тебе !!!
                    Брей, ами сега? Прякор! Никога не бях имала прякор. Все име съм си имала и нищо повече. Противих се аз. Протестирах. Оставиха ме да мисля.
                  Сдобивам се някакси с един Правец и аз и започва мъчението - Прякора. Стоя пред зеления монитор и мисля. Ставам. Мисля. Хапвам нещо. Мисля. Пак сядам пред монитора. Мисля. Вземам си една чаша вода. Мисля. Напрежение ей ! Пия вода и кихам. О, Боже ! Целия монитор опръсках !. Да не забравяме, че продължавам да мисля през цялото това време. Обаче нищо! Вземам една салфетка, избърсвам монитора. Мисля. Гледам в зеленото и продължавам да мисля. Давате ли си сметка колко мисъл е това ? Изведнъж виждам на монитора отстрани една капка останала, заинатила се и упорито не изсъхва. Викам си ето - също като мене - заинатила съм се с тоз прякор и край.
                 И дойде просветлението - ето ми го прякора - капчица ! Оп! Готова съм ! Ураааа ! Обаждам се бързо на всички (за одобрение). Казаха може и аз се включвам - Dalnet ли не беше,IRCnet  ли ,IRC II .... брей , полудях!. Можех да си стоя с дни пред монитора да си чаткам.
                Обаче нещо с прякора не беше баш таман. Никой не ми го изписваше целия и на мен не ми "светкаше" и не ми "пискаше". Проблем. Всички пишеха съкратено - кой kapi, кой kaps , кой пък само kap... Аааа, другари - викам аз - няма да се разберем така! Сменям се на kapi  и се съобразявайте!  Съобразиха се, разбира се, къде ще идат :).
                И ... оттогава съм kapi. Много от приятелите ми и досега не знаят как се казвам наистина. От време на време ту се членувам (kapito), ту си слагам разни неща отзад (след ника имам предвид) - разни тирета в общия случай, но все съм си аз - kapi. И не съм се променила кой знае колко оттогава де :)

                Дълго стана това и малко отегчително даже, обаче много удобно - във всеки един момент, когато ме попитат - абе защо kapi? - пействам линка ! Найс, а ?