Ставаш сутрин.
Сипваш си "дрога" -
дисплея и чаша кафе.
Включва се скайпа,
влизаш си в блога.
Даже
не ти се яде.
Обличаш се бързо
(каквото намериш),
пак сядаш 
(за малко поне).
Десет минути
до работа имаш.
Набързо преглеждаш
и вехтото си 
портмоне.
Работният ден,
не до там осъзнато
(но непременно),
минава.
Уморен си.
Даже когато
кой знае какво
не си и направил.
Изкачваш с усилие
презрените стълби.
Пред вратата
изваждаш ключа.
Влизаш.
Разбираш
(след пъшкане дълго),
че онзи - животът-
и без теб си тече.
Бягаш до банята
да се освежиш.
Покриваш леглото.
Чудиш се малко
докато решиш
какво да ядеш.
Хапваш набързо.
И пак пред "стъклото".
И ...
си идваш в България.
Да, у дома.
И се започва -
децата по скайпа
разказват небрежно
как е минал денят.
В блога разбираш
какво се е случило
и сменяш набързо
няколко приказки.
Докато не те
налегне сънят...
Мушкаш се бързо
измежду чаршафите.
Очите затваряш,
но даже до Две
въобще не успяваш
да преброиш. 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
разбираш набързо, че в къщи завързан,
изобщо не ти се седи!
Тичай навънка, изобщо не дрънкай,
компания сИ намери!

Каква искрена изповед!

Поздрави!

навсякъде едно и също, бе :)))))))))
Валя

Ей сега тръгнах :)
Гуш!

Съдба, няма какво ... :)

има май една такава работа :))))))))))
Поздрав!

И цяла седмица виснеш и киснеш пред компа и мислиш дълбокомъдрени книги, а вътре чегърта и някъде към четвъртък започва да те ръчка отвътре: и в петък вечер не издържаш и започваш да разправяш поредната приказка, а следващата това и чака и се нахаква веднага след нея---- още час и ще излезе първата на дисплея:))))

Емиграцията започва отвътре-навън. Декорът няма никакво значение. Даже в някои случаи освежава сетивата, защото те държи нащрек...

Въпросът е да не се поддаваш на автоматизъм и да си отворен за всичките безумия, които могат да те връхлетят, за да ти докажат, че си ЧОВЕК :))))))

Приказна си ти !
Поздрав и голяяяяяма прегръдка!

Хммм, връхлитат и още как!
Тъкмо влезеш в ритъм, схематизираш се и хоп! - поредното безумие нахлува :)
Поздрав !

Да ти завиди човек на темпото и на тези задъхани дни.
Въпреки всичко, тук не диша скуката... и прозира един вдъхновен вътрешен живот.
Поздрав! :)))

Прегръщам те топло Капи, и си те Благославям с ПОЧИВКА!

ъхъ...така май си минава живота...ехх...капито, коренче отскубнато и ти...

:)

прегръщам те.

Развълнува ме твоята изповед, Капи!
Топла прегръдка от мен!

Ако знаеш колко те разбирам само, Капито, Капиш?

Хех, не ми завиждай де :)
Поздравче

:)

Taka e samo parvite 2,3,5 , ili 7 godini , dokato si dade6 smetka , 4e miastoto v sveta , kadeto jivee6 niama absoliutno nikakvo zna4enie , Kapi ! I ti sa6to go znae6... vinagi 6te ni lipsva ne6to , za6toto taka sme horata, nesavar6eni . Ako biahme , 6tiahme da si jiveem v sebe si ,stremeiki se kam ni6to , iska6ti ni6to , za6toto imame vsi4ko.....ama de de , iskame...vsi4ki sme taka . Hubavo si go napisala , az ne znaia otkoga si navan , no mi napomnia mnogo ot moite emigrantski izjiviavania ! :)))

Ако почерпиш, защото знам, че го можеш (като великия Карата), ще ти разкажа едно ежедневие от две различни гледни точки. Едната - на забързания за никъде и вечно зает, но намиращ начин да се весели човек и другата - на убития от битието човечец... и то все в БГ!
Разлика няма, приятелко! Не искам да цитирам великите и затова ще ти кажа едно кротко: Наздраве!
Абе кой си играе с тия минусчета? Нямат ли си п..ш..и за игра?

Две да не виждаш ;)))

Така, Капито! Забързано ежедневие... Понякога се страхувам, че пропускаме най-важните неща...Но за блогчето и аз така правя:))
Поздрави! Хубаво си го написала!

Силно е!Преживяно!Поздрави!

но ми изплува детски спомен от соцминалото. В някакъв учебник за началните класове ще е било, разказче, как Георги Димитров като дете имал котка на име Мицка. И тра-ла-ла-не-помня-какво-си, но накрая той й казва:"Не бой се, Мицке, ти имаш девет души."
Та, не бой се, Капи...:))))

И в същност се питаш :
защо ли живея -
за работа, ядене,
сън и любов ?
Ядене - няма,
работа - също,
сън не ме хваща,
остава ми само
една гола любов .... :)))))))))))

И аз да добавя като известния поет:,, Не бойте се, деца!,,... Само че и аз не зная - да се усмихна ли, или да заплача...

Честита Баба Марта! Здраве и щастие! :))

Честит Трети март !
А ти честита ли си .....:)))) ?

дори в собствените си души! Много харесах! Но то не означава, че трябва да пренебрегваме истинските неща ...отвън! Много тъжно ще е, ако само с компютъра си пием ...кафето!

Силно признание! Вълнуващо! Поздрави!

Ехо! Къде си?

Пролет хубава да ти е на прага и в дома, Стели.

ъм що така?...цвърни нещо де! - ти си пиленце-веселяче:))